ДУША
Наоколо, толкова плитко е,
не е за мен…
Фалшива повърхност в съня,
спестете ми…
Забравили себе си в мрака,
души – лъжа…
Запазих си своята в мен,
пулсираща…
Посмяла да търси съзнателно,
отвъд мираж…
Обсебващо мен общество,
не смей, съдба…
Признавам ти само войната,
безкрайната…
Тая се в дълбоката странност,
уют е там…
Горчив и сладникав плодът е,
напъпил цвят…
Вградена е в моя характер,
борбата ми…
Събаря се тъмна стена,
пробуждам се…
© Санвали Всички права запазени