30.11.2007 г., 20:54

Душа

756 0 5

Обречена, родена, за да страда,
забравена от всекиго -
Една.
Душа, разкъсвана от вяра,
че ще свети
сред лепкавата тъмнина.
Осъдена да се пробуди първа
и все тъй първа да умре,
да търси смисъла,
да бъде
зора и падаща звезда.


Отречена или приета,
прозрачно бяла
обич,
храм
за всички хора,
открили в себе си
Душа.
Една,
която вечно ще ги води,
напред,
с всемирна доброта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Гордиевски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...