30.11.2007 г., 20:54

Душа

750 0 5

Обречена, родена, за да страда,
забравена от всекиго -
Една.
Душа, разкъсвана от вяра,
че ще свети
сред лепкавата тъмнина.
Осъдена да се пробуди първа
и все тъй първа да умре,
да търси смисъла,
да бъде
зора и падаща звезда.


Отречена или приета,
прозрачно бяла
обич,
храм
за всички хора,
открили в себе си
Душа.
Една,
която вечно ще ги води,
напред,
с всемирна доброта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Гордиевски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....