Marie-Jolie (Мария)
10 22
17.10.2008 г., 19:23 ч.

Душа 

  Поезия
946 0 5

В тишината на нощта

самотна е душата,

затворена и сляпа,

мечтаеща да види светлината!

 

Опитва се, а няма сила,

сама, сама и пак сама,

сама, а иска да живее,

иска, но сърцето леденее!

 

Отритната от всички, 

проправя път в тъмнината,

но край няма за тъгата

и се лута, лута тя, горката!

 

P.S. Благодаря на всички вас, които сте прочели стихотворението! За първи път публикувам тук и ще се радвам да разбера, какво е мнението ви (било то добро или лошо)! :)

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението е прекрасно! Много изразително чувство! Мими, сигурна съм, че тази самотна душа е носена от прекрасен човек. продължавай напред
  • Наистина много се радвам,че ви е харесало! Благодаря ви! Трогнахте ме!
  • Много ми хареса стихотворението ти. Продължавай да пишеш
  • Дьлбоко, изживяно, докосващо душата... Хареса ми!
  • Добре дошла, Мария!
    Тъжна и самотна е тази твоя душа, но знаеш ли, ако ти я приемеш, другите няма да имат нищо против!
    Поздрав!
    Пиши!
Предложения
: ??:??