Душа
В тишината на нощта
самотна е душата,
затворена и сляпа,
мечтаеща да види светлината!
Опитва се, а няма сила,
сама, сама и пак сама,
сама, а иска да живее,
иска, но сърцето леденее!
Отритната от всички,
проправя път в тъмнината,
но край няма за тъгата
и се лута, лута тя, горката!
P.S. Благодаря на всички вас, които сте прочели стихотворението! За първи път публикувам тук и ще се радвам да разбера, какво е мнението ви (било то добро или лошо)! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
