В тишината на нощта
самотна е душата,
затворена и сляпа,
мечтаеща да види светлината!
Опитва се, а няма сила,
сама, сама и пак сама,
сама, а иска да живее,
иска, но сърцето леденее!
Отритната от всички,
проправя път в тъмнината,
но край няма за тъгата
и се лута, лута тя, горката!
P.S. Благодаря на всички вас, които сте прочели стихотворението! За първи път публикувам тук и ще се радвам да разбера, какво е мнението ви (било то добро или лошо)! :)
© Мария All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
