В тишината на нощта
самотна е душата,
затворена и сляпа,
мечтаеща да види светлината!
Опитва се, а няма сила,
сама, сама и пак сама,
сама, а иска да живее,
иска, но сърцето леденее!
Отритната от всички,
проправя път в тъмнината,
но край няма за тъгата
и се лута, лута тя, горката!
P.S. Благодаря на всички вас, които сте прочели стихотворението! За първи път публикувам тук и ще се радвам да разбера, какво е мнението ви (било то добро или лошо)! :)
© Мария All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
