Душа
817
0
0
Светлината бавно си пробива път
и малкото прозорче грейва озарено,
а душата празна, изправена на кръстопът,
ридае в стонове болежни.
И тъй минаваха и дните -
бързайки нощта да ги смени.
Така със кръговрата гаснеха мечтите
истински и съкровени, придружени със сълзи.
И когато мракът взимаше превес,
дори и вятърът страхуваше се да засвири.
Беше господар, но единствено нощес,
и жадуваше за свобода, бленувайки изгрева да види.
А душата ли? Тя остана празна,
неспособна да се бори със суровия живот.
И слънцето огромно бърза да изгасне
с копнежа утрешния ден да го срещне със любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Генов Всички права запазени
