6.10.2010 г., 21:11  

Душа

1.3K 0 0

Гладна съм. И жадна също.
Емоциите ми са душа.
Израснали от досега
с началото на началата.
Без обещания и гръмки фрази.
И тренинг за изоставеност дори.
Приветствам свободата в самотата си.
Пощадила другия и себе си –
за емоционалната адаптация.
С усещане за висини.
Погледнала извън света-утроба,
примамващ с лекотата си.
Останала под дъжда мъгла
със светнала душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...