Душа, душа докосна
Пролетта ли така
ме омагьоса,
или пролетният вятър?
Душата ми намери
крилете си изгубени
и полетя...
Срещнах твоята Душа,
обвита в нежност,
ранима и чиста,
дълбока и красива -
пеперудена душа.
И затанцуваха душите ни
танц огнен и красив,
и всяко докосване
е като мълния през лятото -
омайно и изгарящо...
Танцуват душите ни
в безкрая,
недокоснати от времето
и суетата,
преплитат в танца
крилете си... и мечтаят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
