17.04.2015 г., 19:50

Душа и тяло

696 0 3
"Тяло и душа"

Тялото ковчег е на душата.
Тялото заблуда е позната.
Тялото лъжовно скрива,
че душата
всъщност е красива.

 

Тялото прозорец има,
гледащ към Душата.
През очите на човека виждаш красота;
виждаш самота;
Би могъл да видиш дори цялата му голота.
Прозорец, незабележим за някой,
а за други толкова значим...

 

Човек неосъзнато скрива съдържанието на Душата,
молейки се да не бъде
тя позната...
Но защо?!

Всъщност Човек не е ли съюзник с Плътта, която притежава?!
Та той би могъл, отключвайки една врата ,да покаже много на Света.
Но вратата заключена оставя...
Но защо?!

 

Гледайки през прозорчетата две,
би могъл да видиш много лични светове.
Вгледай се в тези две очи
и виж
любов красива,
желания безброй.
Виж дори мечти, които са в покой...

Вгледай се в човешката душа и разбери от какво лекарство се нуждае тя!

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Вълчанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елена, за хубавите пожелания! Много се радвам, че не посрещна на нож моят приятелски опит за конструктивизъм. По този случай една хубава мелодия за поздрав към теб:

    https://www.youtube.com/watch?v=q4UKIqhgRuY&list=RDq4UKIqhgRuY#t=44
  • Благодаря! Преоформянето ви ми хареса много, и се радвам винаги, когато чета обективни коментари. Все още прохождам и са важни за мен. Весели празници!
  • Тук имаш много интересни находки, Елена! Ако ми разрешиш най-приятелски да споделя с теб какво ми харесва. А то е /леко преоформено/:

    Тяло - ковчег на душата...
    Тяло - заблуда позната...
    Телото лъжовно укрива,
    че душата е всъщност красива...

    Нататък поезията чезне в умозрителни конструкции.

    Но извлечените от мен 4 реда, заслужават адмирации!

    Весели празници!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...