Дъжд заваля и изплака душата ми в тъмни стъкла...
Тя пресъхна, смали се, сбра се в шепичка топла.
Нощта любопитна само надникна - всичко видя
и разстла своя плащ... А вятър прозорците хлопна.
Птица тревожна съм - с изранени от полет криле,
сгушена на студената стая във ъгъла сив
да дочака свойто утро с болно за обич сърце,
да политне високо, далеко, след порив красив.
Високо, далеко... Над света шарен, над безкрая,
в шеметна гонка на вятъра с буйния кон...
Ще си взема мъничко късче магия от рая -
и ръце ще намерят в ръце безметежен подслон.