Мари Димитро, мало девойче!
Недей оди по житно ръкойче!
Недей носи шарени стомни!
Душа клета да съ опомни!
Че жажда жадува да тъ целува!
Коса житна да помилува!
Мари Димитро, мало момиче!
Расти! По поляните тичай!
Кога пораснеш, дойди при мене!
Душа жадува да си тъ земе!
В месеца на любовта, с поклон към фолклора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Радваш ме, мила!