Душа на дете
Всеки носи в своето съзнание
надеждите, мечтите на дете.
Дори във най-голямото страдание,
то вярва безрезервно, от сърце
и своите копнежи съхранява
дори когато детството е минало,
детската усмивка си остава,
но сърцето вече е изстинало...
Едно дете във теб живее,
във мен, във всички нас,
за малко обич то копнее,
то търси нежност всеки час.
Едно дете, родено сред цветята,
израснало във мрак и в светлина,
мислено пребродило земята,
живеещо сред хорска суета...
Едно дете, усмихнато и мило,
говори в теб със топъл глас,
сълзи горчиви в длани скрило,
превърнали се във елмаз...
Страданието то весело посреща,
макар че силно го боли,
лъжата бързо то усеща
със своите искрени очи.
Дете със непресъхваща надежда,
открито, нежно и любвеобилно!
Главата пред беди не свежда -
животът го научи да е силно!
То плаче в своята душа,
макар че привидно се смее.
Има нужда да му подадеш ръка,
за обич и внимание така копнее!
Дете, затворено в едно сърце,
гаснещо в объркания свят,
то моли за едно зрънце
като врабче, умиращо от глад...
Но не от глад, а .... от тъга,
от болка за измамните мечти...
Гасне бавно детската душа
и крие се от хорските очи...
Пловдив
март, 2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Атанасова Всички права запазени
