Душа незащитена
ДУША НЕЗАЩИТЕНА
Може да има такива души,
но не е моята.
Когато е гладна, не проси трохи,
а дарява със обич.
Ако хленчи за нещо, се крие,
не обича прошката.
Не се чува, когато вие,
ако са ù потрошили костите.
Не носи меч, нито щит,
гола минава през времето.
Със смъртта и живота е квит -
от какво да е незащитена?
Незащитени са душите и обречени
на хората с пресъхнали сърца -
души пристегнати от скъпи дрехи,
от постове, от власт и суета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
