ДУША НЕЗАЩИТЕНА
Може да има такива души,
но не е моята.
Когато е гладна, не проси трохи,
а дарява със обич.
Ако хленчи за нещо, се крие,
не обича прошката.
Не се чува, когато вие,
ако са ù потрошили костите.
Не носи меч, нито щит,
гола минава през времето.
Със смъртта и живота е квит -
от какво да е незащитена?
Незащитени са душите и обречени
на хората с пресъхнали сърца -
души пристегнати от скъпи дрехи,
от постове, от власт и суета.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
