20.11.2008 г., 20:33

Душата и съдбата

711 0 1

         Душата и съдбата

 


Толкова забавно жалка е душата -
коленичила е пред съдбата и моли,
моли се душата - за какво ли моли,
моли тя съдбата безпощадна.

 

Моли я за милост - не,
за отговори моли тя съдбата,
за отговори на толкова въпроси -
за спасение я моли на колене.


 
А съдбата строга, безпощадна -
се присмива и гази тя душата,
изпраща я на битки и сред урагани
и че отговор ще и даде, я мами.

 

А вярва ли душата жалка - вярва
и се подмята между бури, урагани,
и се моли на съдбата на колене -
не за милост, а за отговори моли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...