Душата ми
Къде изчезна момичето от снимките,
сега дори се питах, дали съм била жива,
или съм я създала, улавяйки прашинките,
от нейната душа, останала без сила...
прашинка след прашинка я издухах,
като глухарче в детските си спомени,
подобно на балончета излюзиите спуках
и само скреж в краката ми се ронеше,
хей, Господи, какво, по дяволите, стана,
аз исках да я върна и се молех,
без отговор молитвата остана...
сама да си се рее нейде из ефира,
а ти мълчиш и моята душа се спира,
за да умре по пътя, който не успя
ни да започне, нито да приключи,
така и не разбрах какво се случи
и чува ли ме някой въобще...?!
... Проклятие... сърцето май ще спре...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
