Душата ми
Дълго с тебе си мислехме, че вече сме двойка.
Вече имахме най-страшния навик да спим
с незатворени клепки, загледани в сива постройка.
И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...
от цигарите твои, вечно горящи лекарства,
дето кротко танцуват тъга по лицето ти.
Този танц е пре-стар, а актьори в театъра
се дивят на играта и на... сърцето ми.
Но не знам докога ще съм тук. И не знам изобщо
този стар гардероб дали побира душата ми.
С закачалка опитах... Ала тя, мойта грозната,
няма спиране нощем, щом димен заспиш.
Вече спрях да си мисля, че сме някаква двойка.
Всичко беше лъжа. Ние винаги сме по три.
Аз... ти и душата ми - малка и странно болна,
се опитваме някак живота си, сив, да редим...
А пък тя все тежи... и тъжи. Ходù, разбери я.
Дай ù малко абсент. После нежно я целуни.
Тича с вятъра, дъжд все на капки се стича от нея.
Само някак дано двамата някога да ù простим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
