lips_of_angels (Ем)
164 5067
May 26, 2010, 11:13 AM

Душата ми 

  Poetry
1270 0 10

Дълго с тебе си мислехме, че вече сме двойка.

Вече имахме най-страшния навик да спим

с незатворени клепки, загледани в сива постройка.

И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...

 

от цигарите твои, вечно горящи лекарства,

дето кротко танцуват тъга по лицето ти.

Този танц е пре-стар, а актьори в театъра

се дивят на играта и на... сърцето ми.

 

Но не знам докога ще съм тук. И не знам изобщо

този стар гардероб дали побира душата ми.

С закачалка опитах... Ала тя, мойта грозната,

няма спиране нощем, щом димен заспиш.

 

Вече спрях да си мисля, че сме някаква двойка.

Всичко беше лъжа. Ние винаги сме по три.

Аз...  ти и душата ми - малка и странно болна,

се опитваме някак живота си, сив, да редим...

 

А пък тя все тежи... и тъжи. Ходù, разбери я.

Дай  ù малко абсент. После нежно я целуни.

Тича с вятъра, дъжд все на капки се стича от нея.

Само някак дано двамата някога да ù простим...

© Ем All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е, но тази тъга и недоверие!!!
  • харесва ми както си е. щото е истинско. и много зряло.
  • Мерси, Геврече!
  • Здравей, Ангелски устни:>
    Честито за победата!
    Аплодисменти!
  • Права си, Наде!Благодаря ти, че си тук!
  • Пак е за предпочитане пред това на 47 написаното от теб да звучи все едно си на 17. Уви - болшинството са така. Единствената причина, поради която предпочитам да чета по-ведри стихотворения на Еми, е тази, че нейните неща са истински, а не просто позьорство и голословие. И отразяват моментното и състояние.
    Хареса ми, Еми.
  • Зависи, Жоре, на някои им липсва душата.
    Люси, малко гадно изглежда на 17 да звучиш като на 47, но благодаря за коментара. Ще сменям палитрата щом трябва.
    Стеляна, благодаря ти за готиния коментар
  • тези тримата не са добра комбинация
    но и димът има душа лентообразна и лепкава
    а историята всъщност се е заразила с истерия
    затова са на пода телата им сплескани
    не можа да ги напълни един в друг хартиена фуния
    треперят по дъските разпиляни и трескави

    Ем, много дълбоко пишеш! Поздравявам таланта ти. Прости за гореиздрасканото!/спреят ми е антибактериален/

  • Еми, поне 47 години ти давах на първи прочит! Много изхабени и избледнели цветовете!? Сменяй палитрата ако се налага
  • ... Ние винаги сме по три.
    Аз... ти и душата ми - малка и странно болна,
    се опитваме някак живота си, сив, да редим...

    ами всъщност са четирима - две "опаковки" + две души
Random works
: ??:??