Душата ми

awbs (АнеблА)
70 35

22.10.2009 г., 21:36 ч.

Поезия » Друга

927 0 3

ДУШАТА МИ

Душата ми какво ли не видя,

душата колко удара понесе?

Бе газена, бе тъпкана в калта

и своя кръст сама на гръб понесе.

Душата ми е като морска бездна

и в себе си какво ли не побра…

Стоя на тъмно в нощ беззвездна,

не се оплака и не възропта.

От всичко в живота ми опита -

горя в огньовете на любовта

и в шепи моите сълзи събира,

когато ме налегнеше тъга.

Тя никога не ме предаде,

бе моята съвест, моят глас.

Лъжовна клетва никому не даде,

душата бе същинското ми Аз.

И неведнъж от дъното нагоре

издигаше се в полет устремен.

И неведнъж от дъното нагоре

изправяше тя на крака и мен.

Когато бях отчаяна, унила,

тя пърхаше край мен с крила

и вливаше в кръвта ми сила,

да стана и да продължа.

Огромна мощ в себе си събрала,

тя в бурите житейски оцеля…

И ако с нещо в живота съм успяла,

прекланям се пред теб, Душа!

http://www.vbox7.com/play:b7b1d1ff

10.10.2009 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.