magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
7.02.2010 г., 12:18 ч.

Душата ми... 

  Поезия
1372 0 20

                   Душата ми...

 

Оставих спомените си, където

започва краят на Вселената.

И слънцето в очите ми не свети.

И мъртва е душата ми - ранената.


 

От дните ми съм вземал заеми,

които пропилях сред грешници.

И всичките лъжи са знаели,

че ме убиват прашни делници.


 

В една история, където

изгаря всяка вечер зимата,

видях, че синьо е небето,

но не намерих свойто минало.


 

Не помнех тихите си улици,

в които изоставих времето.

И вият в мене всички глутници.

И мъртва е душата ми - ранената...


 

                       05.02.2010


          Венцислав Янакиев

 

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Последните ти две стихотворения направо не са за коментиране. А за безмълвие.
  • Ранена, но не е мъртва!
    И това стихо го доказва!
  • Тъгата е облечена в красиви думи
    и вместо за зарадва с красотата си - боли ни двойно...

    Обичай и ти !
  • душата ти е птица, Венци...
    дори и ранена, тя е най-силната и възвишена част от нас...
    щастие и любов ти пожелавам.
  • Тъжно е...
    А ти се усмихни
    По перваза на прозореца
    се любят гълъби,
    усмихни се, да не ги прогониш.

    Честит празник, Венци!
  • Благодаря Ви за прочита !
    Чест е всички Вие да сте при мен !
  • Търси със този плам не минало,
    с прахта на делници покрито.
    Зрънце от настоящето поникне ли -
    поливай го със вяра и мечтите

    криле ще ти дадат към небосклона.
    Просторът сам ще ти открие
    къде са изворът и коренът,
    с които любовта гнезно да свие...

    Нека е светъл пътят ти, Венци, прахта се измита и измива

  • С удоволствие тъгувам в твоята лирика! Невероятно поетично очарование си!
    От дните ми съм вземал заеми,
    които пропилях сред грешници.

    Убийствени са равносметките ти! Дълбоки, искрени, пронизващи! Стъпвам на пръсти при теб и си тръгвам очарована от красивия ти поетичен свят!
  • Това е. Хубавото си е хубаво.
  • Не,душата не умира-никога!Поздрави и усмивки!
  • От дните ми съм вземал заеми,
    които пропилях сред грешници.
    Харесвам стиховете ти!И този харесах!
  • ,,видях, че синьо е небето,
    но не намерих свойто минало.''

    ...а за къде сме без минало.

    Много хубав стих!
  • "От дните ми съм вземал заеми,

    които пропилях сред грешници.

    И всичките лъжи са знаели,

    че ме убиват прашни делници."

    Очарована съм!

  • Ранена, но не и мъртва!! Тя не може да умре!
  • Страхотно е!Поздрав!
  • Ще възкръсне, приятелю!
    Помагаш и с тези прекрасни стихове!!!
  • ... жива е Душата ти - ранената,
    след бяла зима - късче синева,
    след прашното по чисти пътища поела,
    напролет птиците са с никнещи крила...!

  • Душата може да е ранена, но не е мъртва!
  • Миналото съществува,защото го има като спомени в главите ни А душата днес май е раняване по-честичко Хрумва ми нещо
Предложения
: ??:??