Душата ми...
Оставих спомените си, където
започва краят на Вселената.
И слънцето в очите ми не свети.
И мъртва е душата ми - ранената.
От дните ми съм вземал заеми,
които пропилях сред грешници.
И всичките лъжи са знаели,
че ме убиват прашни делници.
В една история, където
изгаря всяка вечер зимата,
видях, че синьо е небето, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up