Душата ми... 

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

• darkness_n_silence (Надежда Тодорова)

  2010-02-17T11:56:50+02:00
  Последните ти две стихотворения направо не са за коментиране. А за безмълвие.
• ananel (Нелиса)

  2010-02-15T19:24:21+02:00
  Ранена, но не е мъртва!
  И това стихо го доказва!
• nellnokia (Нели Господинова)

  2010-02-14T20:53:10+02:00
  Тъгата е облечена в красиви думи
  и вместо за зарадва с красотата си - боли ни двойно...
  
  Обичай и ти !
  
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2010-02-14T20:33:58+02:00
  душата ти е птица, Венци...
  дори и ранена, тя е най-силната и възвишена част от нас...
  щастие и любов ти пожелавам.
• Anita765 (Ани Монева)

  2010-02-14T19:59:45+02:00
  Тъжно е...
  А ти се усмихни
  По перваза на прозореца
  се любят гълъби,
  усмихни се, да не ги прогониш.
  
  Честит празник, Венци!
• gerrda (Геновева Христова)

  2010-02-09T21:29:40+02:00
  
• magnum (Венцислав Янакиев)

  2010-02-09T21:27:41+02:00
  Благодаря Ви за прочита !
  Чест е всички Вие да сте при мен !
• anahid (Анахид Чальовска)

  2010-02-09T20:33:53+02:00
  Търси със този плам не минало,
  с прахта на делници покрито.
  Зрънце от настоящето поникне ли -
  поливай го със вяра и мечтите
  
  криле ще ти дадат към небосклона.
  Просторът сам ще ти открие
  къде са изворът и коренът,
  с които любовта гнезно да свие...
  
  Нека е светъл пътят ти, Венци, прахта се измита и измива
  
  
• galenaGV (Галена Воротинцева)

  2010-02-09T16:28:57+02:00
  С удоволствие тъгувам в твоята лирика! Невероятно поетично очарование си!
  От дните ми съм вземал заеми,
  които пропилях сред грешници.
  
  Убийствени са равносметките ти! Дълбоки, искрени, пронизващи! Стъпвам на пръсти при теб и си тръгвам очарована от красивия ти поетичен свят!
• radi. (Ради Стефанов Р)

  2010-02-09T16:14:24+02:00
  Това е. Хубавото си е хубаво.
• gali (Галина Кръстева)

  2010-02-08T18:17:39+02:00
  Не,душата не умира-никога!Поздрави и усмивки!
• lips_of_angels (Ем)

  2010-02-07T19:39:51+02:00
  От дните ми съм вземал заеми,
  които пропилях сред грешници.
  Харесвам стиховете ти!И този харесах!
• Aneta_kz (Анета)

  2010-02-07T17:49:49+02:00
  ,,видях, че синьо е небето,
  но не намерих свойто минало.''
  
  ...а за къде сме без минало.
  
  Много хубав стих!
• Довереница (Дочка Василева)

  2010-02-07T17:44:38+02:00
  "От дните ми съм вземал заеми,
  
  които пропилях сред грешници.
  
  И всичките лъжи са знаели,
  
  че ме убиват прашни делници."
  
  Очарована съм!
  
  
• paula (Паула Петрова)

  2010-02-07T14:57:18+02:00
  Ранена, но не и мъртва!! Тя не може да умре!
• kotel (Мариана Вълкова)

  2010-02-07T14:26:43+02:00
  Страхотно е!Поздрав!
• ivanleko91 (Ангел Колев)

  2010-02-07T13:40:26+02:00
  Ще възкръсне, приятелю!
  Помагаш и с тези прекрасни стихове!!!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2010-02-07T13:34:50+02:00
  ... жива е Душата ти - ранената,
  след бяла зима - късче синева,
  след прашното по чисти пътища поела,
  напролет птиците са с никнещи крила...!
  
  
• feia (Вилдан Сефер)

  2010-02-07T12:53:44+02:00
  Душата може да е ранена, но не е мъртва!
• TeMiDa (Преследваща северния вятър)

  2010-02-07T12:24:25+02:00
  Миналото съществува,защото го има като спомени в главите ни А душата днес май е раняване по-честичко Хрумва ми нещо