Душата ми...
Душата ми...
Оставих спомените си, където
започва краят на Вселената.
И слънцето в очите ми не свети.
И мъртва е душата ми - ранената.
От дните ми съм вземал заеми,
които пропилях сред грешници.
И всичките лъжи са знаели,
че ме убиват прашни делници.
В една история, където
изгаря всяка вечер зимата,
видях, че синьо е небето,
но не намерих свойто минало.
Не помнех тихите си улици,
в които изоставих времето.
И вият в мене всички глутници.
И мъртва е душата ми - ранената...
05.02.2010
Венцислав Янакиев
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
