Чувствам душата си боса,
ти всичко от нея отне!
Сега за твоята обич ден и нощ прося,
да бягам - не мога - не знам накъде!
И на сърцето окови ти сложи, защото и него
отдавна превзе.
Надежда едничка само остава, но времето
бавно отлита и скоро и тя ще умре!
© Десислава Танева Всички права запазени