Душата на петата
Бодежка, болежка, сърби ме петата,
не мога да схвана защо съм така,
дали ме ухапа комар през нощта,
или ме трънче посече, човече.
Не мигвам, проблеми и нерви ме късат,
какво да направя, та миг да поспя,
дали да отида на болница аз,
или пък стих да му посветя.
Раздирам нощта аз, безгласно крещейки,
тормозя тъмата с лампа прегрята,
дера по листата творбата чепата
и чудя се как ще завърши играта.
Незнайно иглата промуши петата
и тръна извади, та облекчи душата,
смирeно въздъхнах - преборих проблема,
остана творбата да хвали бедата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лило Христов Всички права запазени
