Superman1991 (Иван Русланов)
7 1
20.07.2007 г., 23:32 ч.

Душата на твореца 

  Поезия
610 0 3
 

Душата на твореца


Затворена в своя свят самотен,

измислен от фантазията жива,

живееща с приказни герой, с

красиви рими, с нежни цветове.


Тъй странна, необятна, тъй обширна,

тя хората понякога отблъсква

и тази странност самота е най-дълбока,
душата на твореца,

да, това е!


Творецът радва с таланта си

света си, но той щастлив ли

е с това? Че няма с кого да

поговори и понякога се

чувства толкоз сам.


Той сам живее, няма си приятел,

защото днес на трон е глупостта

и никой не говори за мелодии,

за книгите, за тази самота.


И нека го отблъскват, нека

плюят, те стават смешни,

той ще е над тях, защото тя,

душата, е богата, това

богатство, то е мъдростта.


Той ще успее, а те ще си

останат, едни обиди, спомени

от злия свят, които няма

никога да се поправят

и няма да почувстват доброта.


И химикалката хванал в

ръката, сега душата ражда

нов фрагмент, фрагмент

от обич, от тъгата, фрагмент

за истинския свят.


Душата ражда нова строфа,

а после още и една, красива ,

по-красива и от песен, и

дива е по-страшна от тъма.


Магия има може би в нея,

хипнотизира тя обикновената

душа, която знае само да

ранява, душата на твореца

ще спаси света!

© Иван Русланов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??