Душата на твореца
Душата на твореца
Затворена в своя свят самотен,
измислен от фантазията жива,
живееща с приказни герой, с
красиви рими, с нежни цветове.
Тъй странна, необятна, тъй обширна,
тя хората понякога отблъсква
и тази странност самота е най-дълбока,
душата на твореца,
да, това е!
Творецът радва с таланта си
света си, но той щастлив ли
е с това? Че няма с кого да
поговори и понякога се
чувства толкоз сам.
Той сам живее, няма си приятел,
защото днес на трон е глупостта
и никой не говори за мелодии,
за книгите, за тази самота.
И нека го отблъскват, нека
плюят, те стават смешни,
той ще е над тях, защото тя,
душата, е богата, това
богатство, то е мъдростта.
Той ще успее, а те ще си
останат, едни обиди, спомени
от злия свят, които няма
никога да се поправят
и няма да почувстват доброта.
И химикалката хванал в
ръката, сега душата ражда
нов фрагмент, фрагмент
от обич, от тъгата, фрагмент
за истинския свят.
Душата ражда нова строфа,
а после още и една, красива ,
по-красива и от песен, и
дива е по-страшна от тъма.
Магия има може би в нея,
хипнотизира тя обикновената
душа, която знае само да
ранява, душата на твореца
ще спаси света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
