Душата на твореца
Душата на твореца
Затворена в своя свят самотен,
измислен от фантазията жива,
живееща с приказни герой, с
красиви рими, с нежни цветове.
Тъй странна, необятна, тъй обширна,
тя хората понякога отблъсква
и тази странност самота е най-дълбока,
душата на твореца,
да, това е!
Творецът радва с таланта си
света си, но той щастлив ли
е с това? Че няма с кого да
поговори и понякога се
чувства толкоз сам.
Той сам живее, няма си приятел,
защото днес на трон е глупостта
и никой не говори за мелодии,
за книгите, за тази самота.
И нека го отблъскват, нека
плюят, те стават смешни,
той ще е над тях, защото тя,
душата, е богата, това
богатство, то е мъдростта.
Той ще успее, а те ще си
останат, едни обиди, спомени
от злия свят, които няма
никога да се поправят
и няма да почувстват доброта.
И химикалката хванал в
ръката, сега душата ражда
нов фрагмент, фрагмент
от обич, от тъгата, фрагмент
за истинския свят.
Душата ражда нова строфа,
а после още и една, красива ,
по-красива и от песен, и
дива е по-страшна от тъма.
Магия има може би в нея,
хипнотизира тя обикновената
душа, която знае само да
ранява, душата на твореца
ще спаси света!
© Иван Русланов All rights reserved.
