Аз съм слънцето, което те изгаря.
Аз съм водата, която те залива.
Аз съм лодката, която те люлее по вълните
на безкраен океан.
Аз съм дъждът, който къпе душата ти,
когато имаш нужда.
Аз съм огънят, който топли ръцете ти,
когато са премръзнали.
Аз съм дъгата, през която минаваш за късмет.
Аз съм тревата, в която се приютяваш уморен,
заспиваш успокоен, за да потърсиш изгарящото слънце
отново на следващия ден.
Аз съм животът и смъртта, аз съм душата на твоята душа.
© Петя Ченкина Всички права запазени