12.12.2015 г., 13:58

Душевен огън

478 0 0

                                                                    Душевен огън

 

 

 

Обичам те!... Такъв те искам!...

В огнени пламъци аз горя.

Мисълта ми те докосва и усещам.

Силната любов те плаши! С какво живя?

 

В живота няма само срещи и раздели.

Веднъж живее великото чувство любов.

Дарих ти нея изцяло, а ти прие ли?

Ранявал те е жестоко живота суров.

 

Остави се в  чародея на хамака.

Той се люлее от любов голяма.

Времето лети и  никого не чака.

Болката пари, обичта ти дряма.

 

Навярно не си обичал и страдал.

Страда душата ми самотна и пита?

Може би не си бил обичан? Не си вярвал?

Душата ти без радост се рее и скита.

 

Не ме ли чуваш? Горя в огън и викам!

Любовта в буен огън прегаря.

В мене чувства и нежност, бликам

душевен огън не мога да изгася.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...