Dec 12, 2015, 1:58 PM

Душевен огън

  Poetry » Love
488 0 0

                                                                    Душевен огън

 

 

 

Обичам те!... Такъв те искам!...

В огнени пламъци аз горя.

Мисълта ми те докосва и усещам.

Силната любов те плаши! С какво живя?

 

В живота няма само срещи и раздели.

Веднъж живее великото чувство любов.

Дарих ти нея изцяло, а ти прие ли?

Ранявал те е жестоко живота суров.

 

Остави се в  чародея на хамака.

Той се люлее от любов голяма.

Времето лети и  никого не чака.

Болката пари, обичта ти дряма.

 

Навярно не си обичал и страдал.

Страда душата ми самотна и пита?

Може би не си бил обичан? Не си вярвал?

Душата ти без радост се рее и скита.

 

Не ме ли чуваш? Горя в огън и викам!

Любовта в буен огън прегаря.

В мене чувства и нежност, бликам

душевен огън не мога да изгася.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...