28.12.2004 г., 11:43

Душевен ремонт

1.7K 0 4
Душата пак разболя се опасно,
макар че церих я с поезия -
лечение фино и ефикасно,
но пък временно взе, че излезе.

Рекох си, баста, адио, не ставаш,
щом ми даваш дефекти отново.
Трийсет сребърника в дюшека оставих,
ще ми стигнат навярно за нова.

Размислих обаче и угризения
бодливички пак ме налегнаха,
че кръст с нея носим от толкова време,
и дадох шанс, рекох- последен е..

Речено сторено, четох обяви,
затърсих душевед дипломиран
(тези пък дефицит се оказаха),
хеле, намерих накрая един..

Майсторе, здрасти, лошава работа,
дамата е закъсала много
и фИра взе нещо често да дава,
просто плаче за основен ремонт.

Ала внимавай - малко особена
тя е, чешитка нещо си пада,
мечти си отглежда, търси любови
и по чужди трагедии страда.

Хайде, наслука и работа лека,
а аз, докато ти ремонтираш,
със валидол ще почерпя сърцето,
а пък тебе със шшшуменска бира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...