Dec 28, 2004, 11:43 AM

Душевен ремонт

  Poetry
1.7K 0 4
Душата пак разболя се опасно,
макар че церих я с поезия -
лечение фино и ефикасно,
но пък временно взе, че излезе.

Рекох си, баста, адио, не ставаш,
щом ми даваш дефекти отново.
Трийсет сребърника в дюшека оставих,
ще ми стигнат навярно за нова.

Размислих обаче и угризения
бодливички пак ме налегнаха,
че кръст с нея носим от толкова време,
и дадох шанс, рекох- последен е..

Речено сторено, четох обяви,
затърсих душевед дипломиран
(тези пък дефицит се оказаха),
хеле, намерих накрая един..

Майсторе, здрасти, лошава работа,
дамата е закъсала много
и фИра взе нещо често да дава,
просто плаче за основен ремонт.

Ала внимавай - малко особена
тя е, чешитка нещо си пада,
мечти си отглежда, търси любови
и по чужди трагедии страда.

Хайде, наслука и работа лека,
а аз, докато ти ремонтираш,
със валидол ще почерпя сърцето,
а пък тебе със шшшуменска бира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...