4.02.2009 г., 19:23

Душевни терзания

904 0 0

Нещастни хора. Видни лицемери.

И те ни управляват. И нехаят.

И сякаш някъде са ни намерили.

Омръзна ми. Да сложим края.

 

Така се и отнасят с нас, отрепките.

И все едно със нещо сме им длъжни.

И до кога ще им прощаваме изцепките?!

Джобовете им докога ще пълним?!

 

Кога ще заживея като хората?

Кога ли ще се радвам на живота?

Кога ще заработя, пия, пея,

без да ме управляват идиоти.

 

Възможно е да съм виновен, че съм жив.

Възможно е да съм виновен, че им преча.

Със действията си може да съм крив.

Отдавна всичко отиде в кереча.

 

Не искам да съм длъжен аз на никой.

Не искам аз да ходя и да прося.

Така и не намирам днес покой,

децата ми щом ходят гладни, боси.

 

Не ща да мразя. Искам да обичам.

Не ща от тоз живот аз нищо даром.

Не искам от България да се отричам...

Реших. По масата аз ще ударя.

 

Не е ли време веч да сложим края

на наглите лъжи и обещания?!

И мъничко онези да усетят

от моите и твоите страдания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...