Души без време
В средата на стаята - празен стол,
портата към Ада се отваря,
а смъртта е възкачена на престол.
Защо тъй черни мисли
се прокрадват из вашите глави?
Защо, о, бедни ми души?
Трудно ли е да изкупя греховете...
Празна ли бе мойта самота,
че не чух ви гласовете?
И защо пак там отивам?
Може гибел да ме посети,
ако продължа отрова да отпивам.
Струва ни се някак лесно
и ни казват, че животът е игра.
Лъжат ни! Нима е честно?!
Лутам се из тъмнината...
Можех ли, или не бих могла
да се откроя в тълпата?
Хей, вие, бедни ми души,
стрелката на часовника тиктака,
но знам, че вас не ви лови.
Простете свойте грехове,
макар да не принадлежите на Земята,
но помнете, тук живеем в часове...
... стрелката на часовника тиктака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иксора Всички права запазени
