В средата на стаята - празен стол,

портата към Ада се отваря,
а смъртта е възкачена на престол.

Защо тъй черни мисли
се прокрадват из вашите глави?
Защо, о, бедни ми души?

Трудно ли е да изкупя греховете...
Празна ли бе мойта самота,
че не чух ви гласовете?

И защо пак там отивам?
Може гибел да ме посети,
ако продължа отрова да отпивам.

Струва ни се някак лесно
и ни казват, че животът е игра.
Лъжат ни! Нима е честно?!

Лутам се из тъмнината...
Можех ли, или не бих могла
да се откроя в тълпата?

Хей, вие, бедни ми души,
стрелката на часовника тиктака,
но знам, че вас не ви лови.

Простете свойте грехове,
макар да не принадлежите на Земята,
но помнете, тук живеем в часове...

... стрелката на часовника тиктака!