Души и тела
Как е името на дремещия в сянка?
Къде е пътят му, обвит в мъгли?
Защо не иска да ни каже прямо
къде да търсим скритите съдби?
Не го разбирам и не виждам слънце
в очите му, големи и добри,
но виждам страх и гробишното търся
и няма да се спра, макар - боли...
Умея ли да прося, ще го правя.
Умея ли да дремя - пак и пак
ще търся и ще питам до забрава -
забравя ли - това е хубав знак.
Къде е разумът, не знам - това е тайна,
разкривана на малко и за миг.
Защо е тайна, а не е омайна
магия, пращана ни с вик?
Защо да търсим цял живот сърцето,
защо да просим всеки миг щастлив?
Не можем ли да видим в битието
гласът на празника - макар и твърде див?
Съдбата ни е строга и измамна,
душите ни са топли и добри.
Къде е границата, сякаш срамна,
която топли нашите съдби?
Не търся вече светлина във мрака,
защото няма мрак, а само светлина.
Това, което кара ни да плачем,
са сенките във нашата душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
