niko_niko (Нико Ников)
198 331
9.08.2008 г., 15:11 ч.

Души и тела 

  Поезия » Философска
523 0 5

Как е името на дремещия в сянка?

Къде е пътят му, обвит в мъгли?

Защо не иска да ни каже прямо

къде да търсим скритите съдби?

 

Не го разбирам и не виждам слънце

в очите му, големи и добри,

но виждам страх и гробишното търся

и няма да се спра, макар - боли...

 

Умея ли да прося, ще го правя.

Умея ли да дремя - пак и пак

ще търся и ще питам до забрава -

забравя ли - това е хубав знак.

 

Къде е разумът, не знам - това е тайна,

разкривана на малко и за миг.

Защо е тайна, а не е омайна

магия, пращана ни с вик?

 

Защо да търсим цял живот сърцето,

защо да просим всеки миг щастлив?

Не можем ли да видим в битието

гласът на празника - макар и твърде див?

 

Съдбата ни е строга и измамна,

душите ни са топли и добри.

Къде е границата, сякаш срамна,

която топли нашите съдби?

 

Не търся вече светлина във мрака,

защото няма мрак, а само светлина.

Това, което кара ни да плачем,

са сенките във нашата душа.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • страхотно е ,поздравявам те искрено
  • Приеми моите аплодисменти, Нико!
  • Последната строфа прави приозведението изключително, без нея стиха ти нямаше да е толкова добър!!!
  • Най-големият комлимет, който мога да дам е, че има готически вкус. Финалната строфа наистина променя...
  • Красив стих!!!
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??