15.09.2012 г., 4:10

Два телефона и една малка мечта!

1.1K 0 0


Когато чуя твоя глас,
ми става толкова добре...
Сякаш имам всичко аз,
което е под туй небе!

 

 

Но телефонът все ни свързва,
телефонът ни дели...
Но телефонът не може да те
прегърне вместо мен... нали?

 

 

По телефона не виждам твойте очи,
не мога да погаля твойте коси!
И какво имаме ние сега...
Два телефона и една малка мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Юлианова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...