Двама...

О, как ме подлъга!

Повярвах ти аз...

Повярвах във всяка лъжа...

Повярвах във теб, повярвах във нас...

Защо го направих, не искам да зная.

С кафяви очи, с чаровна усмивка...

Ме лъжеше всяка секунда от края.

И знаех, че лъжеш ме, но вярвах ти пак!

Защо го направи, признай си!

И радваше ме всеки час...

Щом мислех за теб, аз настръхвах...

И казах ти някой неща...

Любов, защо го остави, кажи ми!

Отдръпна се леден и лош...

Остави ме само да мисля.

Говореше рядко, остави ме пак...

А всяка секунда аз дишах...

Но появи се той...

Момчето със руса коса, приятел е твой...

И каза ми „Какво има, мила?”...

Прегърна ме тихо, усмихна се..

И ме остави в прегръдката топла...

Харесвам те, харесвам и него.

Все пак искам помощ от дявола...

Разбито сърце или стара история...?

Остави ме пак, но със него...

Объркана плача, през сълзи се смея на себе си.

Доверих се на себе си по време на грешна преценка.

Реших, че различен си, но различният всъщност е той!

Но късно е вече за връщане...