Двама

Когато ме попиташ

къде е центърът на Вселената,

аз ще отговоря, че си Ти,

и за чувствата - колко са големи те

устните ми ще замълчат,

защото те обичам...!

Ти си скритото във всеки стих,

ти си топлина сред капки дъжд,

ти си тази, която ме откри,

когато за последно

се нарекох силен мъж,

и с вяра ме погледна...

С поглед толкова студен

очите твои, черни, ме спасиха,

дошла единствено за мен...

и неизбежно любовта ни се усмихна!

("Погледът ù каза:
 Вече нищо няма да може да те нарани -
ти си с мен във любовта!")