Двама със теб
По клепачите ми пеперуди припърхват.
Станаха двойни салтата в сърцето.
Длани парещи пак се докосват,
впитите устни от морета по-жадни.
Тъй поглъщаш ме, ще ме удавиш.
Стиснал си ме като удавник.
Миг ми дай, та да мога да дишам
до гръдта ти - пулс на омайник.
Колко пролети вече се случват.
Спрях отдавна да ги изброявам.
Щом очите ми в теб засветлеят,
колко са плакали, просто забравям.
Пак не говориш, то какво да ми кажеш.
Брулени хълмове двама сме с теб.
Зная, че още все тъй ме обичаш.
Твойто безмълвие e мъжки молебен.
Ето, валят ни поройни и диви
дъждове чакани и ни обливат.
С тебе сме станали двама удавници
в любов, със която дробовете ни дишат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
