Двама - Ти и Аз
Седяхме двамата сами,
само тишината беше с нас,
радвахме се на луната ний -
двама - Ти и Аз.
Стояхме доста мълчаливо,
думите ненужни бяха в този час
гледахме в небето тъй красиво,
двама - Ти и Аз.
Разбирахме се само с поглед,
поглед с нажежена страст,
но нормално беше с оглед,
че двама бяхме - Ти и Аз.
Любувахме се на момента,
от нежни ласки между нас
и сякаш в любовна кинолента,
отново бяхме двама - Ти и Аз.
Но всичко хубаво ще свърши,
след последната си част
нещо ще да ни прекърши,
пак двама - Ти и Аз.
Подаде се отново светлината
и разбрах едва тогаз,
че била си ти жената,
която съм сънувал Аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Ганчев Всички права запазени
А нали знаеш, че понякога сънищата стават реалност.. 
