Mar 25, 2009, 8:13 PM

Двама - Ти и Аз 

  Poetry » Love
1234 0 5

Седяхме двамата сами,

само тишината беше с нас,

радвахме се на луната ний -

двама - Ти и Аз.

 

Стояхме доста мълчаливо,

думите ненужни бяха в този час

гледахме в небето тъй красиво,

двама - Ти и Аз.

 

Разбирахме се само с поглед,

поглед с нажежена страст,

но нормално беше с оглед,

че двама бяхме - Ти и Аз.

 

Любувахме се на момента,

от нежни ласки между нас

и сякаш в любовна кинолента,

отново бяхме двама - Ти и Аз.

 

Но всичко хубаво ще свърши,

след последната си част

нещо ще да ни прекърши,

пак двама - Ти и Аз.

 

Подаде се отново светлината

и разбрах едва тогаз,

че била си ти жената,

която съм сънувал Аз.

© Владимир Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??