22.11.2007 г., 18:34

Двамата монаси

1.7K 1 17

Двамата монаси

 

древна източна притча

 

Двама монаси в планината вървели,

на брега на реката се спрели...

Виждат, млада девойка да чака,

нямало брод за оттатък.

 

Единият бързо на помощ притичал,

с жената оттатък преминал.

Оставил я кротко на другия бряг

и с брат си продължили нататък...

 

Но спътникът негов мълчал унизен,

не обелил ни дума през целия ден.

Чак на смрачаване рекъл му той:

"Защо се направи днес на герой?

 

Нима си забравил какво повелява

нашето знание за светската слава!

Избягвай жената, стой надалече,

а ти на ръце я пренесе, човече!"

 

"Така е, аз й помогнах да мине

и толкова само! Тя си замина...

Но твойта душица е вече заета,

ТИ ОЩЕ Я НОСИШ В СЪРЦЕТО!!!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...