Двамата свирехме на пиано
Двамата свирехме на пиано
и пръстите си бутахме само.
Ти свиреше ''до'', а аз ''ре''.
Господи, трябваше да спре!
Дали бяхме настроени така -
ти да бъркаш и аз да греша?
Някога бяхме звучни, хармонични,
индентични.
А сега - толкова различни.
Тоновете са фалшиви,
а как истински бяха някога...
Сега сме измислени,
скърцащи понякога.
Защо да свирим,
когато вече не умеем?
Защо да творим,
когато вече се пилеем?
Изгубихме се някъде,
не знам къде.
Или някой пътищата впле.
Някой, някак си успя да ни спре.
Симфонията недовршена остана
след многоточията на една драма...
и пръстите си бутахме само.
Ти свиреше ''до'', а аз ''ре''.
Господи, трябваше да спре!
Дали бяхме настроени така -
ти да бъркаш и аз да греша?
Някога бяхме звучни, хармонични,
индентични.
А сега - толкова различни.
Тоновете са фалшиви,
а как истински бяха някога...
Сега сме измислени,
скърцащи понякога.
Защо да свирим,
когато вече не умеем?
Защо да творим,
когато вече се пилеем?
Изгубихме се някъде,
не знам къде.
Или някой пътищата впле.
Някой, някак си успя да ни спре.
Симфонията недовршена остана
след многоточията на една драма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катрин николова Всички права запазени
