Дванайсет колелца от дим
ДВАНАЙСЕТ КОЛЕЛЦА ОТ ДИМ
Аз вярвам,
че ще ми се случат
и няколко добри неща –
най-сетне тъпата ми участ
да заблести от чистота,
да туря ред и в гардероба,
че нещо го занемарих,
и може би по късна доба
пак да напиша някой стих,
все тъй да помня – смешно старче,
какво ми мама завеща –
да не настъпя минзухарче,
доде вървя към пролетта,
деня в отвъдното изпратил –
дванайсет колелца от дим,
да викна някой стар приятел,
над винцето да си мълчим,
и разпиляната ми челяд
край огъня да събера,
нали търкулна я по теля! –
немилостивата пара,
по Божиите ми пътеки
да литна сетне с НЛО...
Всеопростен, простил на всеки
за всякое неволно зло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
