Iva.Petrova (Ива Койчева)
65 182
21.02.2007 г., 7:51 ч.

Две цигулки в ре минор 

  Поезия
880 0 8

ДВЕ ЦИГУЛКИ В РЕ МИНОР

 

 

Цигулково наситен е въздухът във стаята

и бахово настъпвам към отвъдното.

Смехът на истеричка разхвърля ме из ъглите.

в леглото ми се мята възбудено разпътното.

Страхувам се от някакво безсмъртие.

И щом целуна мъртвото доверие

на вчерашно разцъфнала метличина.

И щом потъна в бясно намерение,

че там луната в синьо е облечена.

И щом изкашлям лепкаво съмнение

на тайната му дълго неизречена.

И щом ще ставам тъкмо аз творение,

дано намеря друго измерение,

пред тялото ми с порив коленичило.

Но може би говоря твърде много

и сигурно съм твърде ниска,

за да видя слънцето.

И може би ще дойде много скоро

едно невярвано, нечакано смирение.

На рамото ми има лястовица

И ако мръдна ще си тръгне с извинение.

© Ива Койчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??