Две крила
Не делиме ние с теб една съдба
и пътищата ни сега не ни събират,
разменяме единствено слова
без бъдеще пред нас, което да намират -
в сегашното ни топли любовта.
Ти имаш дом, но жената в него аз не съм,
калена от живота, аз мястото си зная,
но преди нея аз познай къде била съм?
Сам ти ми каза - в твоето сърце до края
била и ще остана като в сбъднат сън.
Животът сега ни се присмива,
доволен е навярно, че с нас се подигра,
от горчивата му чаша всеки си отпива,
след грешки и уроци любовта
със сълзите си на дълбоко скривам.
Видял си ме преди пет лета
случайно, краткотрайно, съдбоносно
усмивката ми - огнена стрела -
докоснала те с чувството прекрасно,
казваш, дала ти е две крила.
Колко сила имал си в гърдите
образа да пазиш и спомена за мен,
времето не изтрило там следите
и не бил животът ти вече подреден,
а с години плакали са ти очите.
Пет години, а видял си ме веднъж,
как е истинска и чиста любовта ти,
не плът поискал си кат' всеки мъж -
стига ти да сме добри познати,
стига ти в сърцето си да ме държиш.
Прошепна ми: ''Поискай чаша вода,
за да ти дам морето да пиеш,
за да нямаш нужда една,
друга любов да не дириш,
поискай - ще ти дам и света!"
Зная, като теб никой не ще ме обича,
единствено ти ще ме носиш до гроб,
а с любовта ти само аз ще се кича,
ще я пазя в сърцето със златен обков,
завинаги ще остана аз твое момиче!
Ти даде ми едно от твоите крила
в отчаян опит всичко да делим,
по едничко и двамата имаме сега,
в различните посоки, когато отлетим,
за другото ще молим любовта.
Но никога в сърцата ни не ще боли -
ние знаем, платили сме цената.
В очите ни започва да ръми,
обичаме се, но историята е позната -
казват, птиците умирали сами!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчево Момиче Всички права запазени
