... две утехи...
820
0
32
... две утехи...
Несмирена съм.
Немирна и некротка.
Забравям, че съм цялата от кал
щом с ярост в мене мартенските котки
завият като стар портал,
във пантите му пръсти ще поставя,
(сгрешилите по Божия закон)...
И десетте си пръста, Боже, давам,
но никога в Троянски кон
не ме търси - там мен не ще откриеш -
да вляза подло в нечий чужди дом,
(стопанката му с думи да опия,
а на стопанина да готвя нежен взлом)...
Не ми е нужен ключ от „пълна стая”,
а две утехи - да се заблудя:
Че грешните достигат също Рая...
И втората - че няма да сгреша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Усмивки!
