rajsun (Райчо Русев)
551 1381
17.01.2009 г., 10:39 ч.

Двете 

  Поезия » Друга
697 0 13
В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името й рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.

Пътища. По пладне се преплитат.
- Добра стига! - И денят бе храм!
Къде бързах, някой да ме пита.
Аз отминах, тя остана там.

Изтъня. Изгуби се след време.
В сън потъна и във зимзелен,
пътят, който тръгваше от мене,
пътят, който стигаше до мен.

Но бъдете преблагословени
и от моя предвечерен час,
ти, която мина покрай мене,
ти, покрай която минах аз.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??