Двете котки

Ако между две жени се луташ,

коя от тях ще избереш,

мъжките очи са грешни,

да гледат няма да ги спреш.

Тя има кожа от коприна,

обича ласки, мека длан,

дори с поглед да я галя

избухва цялата в плам.

Прилича тя на малко коте

и често в скута ми си ляга,

започва сладичко да мърка,

а сутрин нежно се протяга.

А другата е грациозна,

да видиш само как върви,

косите си назад отмята,

в погледа живот искри.

Прилича тя на дива котка,

напада, хапе със зъби,

не спира бясната атака,

дордето сън не я сломи.

Да, мисля, че ще имам двете,

това е просто мисъл луда,

навярно след такава среща

аз своите котки ще загубя.

Единствена, желана и любима

предел не знае, любовта

е символ траен в живота

на благородната Жена.

При вас ще идвам само тайно,

тъй както правя досега,

на кръстопътя ще остана,

ще мисля, сетне ще реша.

Не ме съдете за измама,

това не ще го понеса,

аз просто съм душа влюбчива,

ах, колко сладка е нощта!