Двете последни
Помня, че ти се отрече от мене
и невъзможно е да го забравя.
Зная, че носиш ми само проблеми,
но те обичам - какво да направя?
Целият в тебе потъвам, момиче -
щом те погледна и щом те целуна.
Тази любов... тя ме прави безличен.
Мразя я! Мразя я чак до полуда!
Нека от мен да си тръгне веднага!
Стига! Омръзна ми да се страхувам.
Искам отдавна далеч да избягам,
и ни за теб, ни за нея да чувам.
Искам! Обаче не мога. Това е.
Тази проклетница здраво ме стиска.
Тя е по-силна от мен и нехае.
И да ме пусне от тебе не иска.
Ти как се справи със нея, кажи ми.
Моля те, нека и аз... Изнемогвам!
Нека опитам, защото убий ме,
но да те мразя не мога. Не мога!
Ако успея веднъж да си тръгна,
никога няма назад да погледна.
Но на прощаване ще се обърна
и ще ти кажа две думи последни...
...
Шепотно тихо... почти бездиханно,
бавно и трепетно думите сричам.
Искрено, мило, сърдечно, спонтанно,
нежно ти казвам, че те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
