Двете с мама
. Двете с мама
==============
Двете с мама си бъбрим на чаша кафе,
по-горчиво е моето, нейното – сладко е.
До утайка го сипва от старо джезве
и прибира изплъзнал се кичур в забрадката.
После дълго ме гледа със благи очи,
скрили в бръчици смях пелената на мъката
и си мисля, докрая ли в тях ще личи,
колко много боли щом е ранна разлъката.
— Тази нощ ги сънувах! — мама бърше сълзи: —
За ръка се държаха сестра ти и татко ти.
Под забрадката черна, мама крие коси
и разбърква кафето, горчащо от сладкото.
Върху масата в кухнята сплели ръце,
двете с мама се взираме нейде в отвъдното.
После в скута ù с обич заравям лице
и усещам за миг как смъртта сме пропъдили.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
