3.08.2021 г., 7:23

Двоен извор

601 2 8

Имам си мъж за самотност и болка,
той не успява със мен да се радва.
Толкова много, че питам се колко
трябва сухар да си? И дали трябва?
Имам си мъж за минути на щастие,
него държа настрани от тъгата.
Сбирам смеха му - и влюбен, и ласкав,
и по врабчетата обич му пращам.
Те са различни - добре, че ги има!
Отговор дават на много въпроси.
С тях аз не се изживявам на прима,
наниз от перли на шия не нося.
Волно приемам да бъдат до мене,
първият взима от болките мои,
с втория късам от дни споделени.
Как да не пия от извора двоен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дарче, даде ми идея за ново стихо. Благодаря!
  • Еманципация Два извора са нищо, историята познава такива, дето от хиляди извори пиели, харем от извори и все по-жадни ставали, като пустини
  • Наде, благодаря!
  • Разкош!
  • Ама много джентълменски се държиш! Човек просто няма за какво да те сръфа.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...