Дяволе
Ей, Дяволе, какво си се озъбил
и как така ще ми държиш и тон,
я хайде прибери се, недолъгал,
да не получиш и червен картон.
Какво ме гледаш, тук не е така?
Досадно ми е да се защитаваш.
Оплете ми ти цялата съдба.
Май нещо на тежкар ще ми се даваш.
Разбърка всичко, даже любовта,
намаза я с отровните си сажди
и вливаше ми стружки във кръвта.
Какво? Не са били те важни!
Кои? Онези всичките мечти,
които и през бронята горяха?
Какво ли във душата не заби,
очите ми какво ли не видяха?
Я ставай и си тръгвай, не позна,
аз пак допивам чашата си грешна,
поемай си към външната врата
с рогата и опашката си смешна.
Какво? Ще ми се правиш, тарикат.
Добре, наливай, нова чаша мъка.
Напуснал ме? Добре! Наздраве, брат.
На теб обаче времето ти цъка.
А аз ще сложа даже за мезе
надежда, две-три късчета остатък,
една лъжичка свъсено небе,
а ти поемай пътя за оттатък.
/Сисилотка/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Рад Всички права запазени
